Artist...............: Комня Стоянова
Publisher............: Балкантон
Album................: (BHA 12740)
Genre................: Folklore
Source...............: Vinyl
Year.................: 1992
Ripper...............: Super Mp3 Recorder Professional
Codec................: FhG
Version..............: MPEG 1 Layer III
Quality..............: CBR 256, (avg. bitrate: 256kbps)
Channels.............: Stereo / 44100 hz
Tags.................: ID3 v1.1, ID3 v2.3
Included.............: M3U
Covers...............: Front, Back
Playing Time.........: 00:40:32
Total Size...........: 74.26 MB
Комня Стоянова /1930-1991/ се ражда в село Драчево, Грудовско. В дома й всички пеят, пее и тя и учи песните у дома от майка си и сестрите си. Пее на жътва, на седенки, на хорото и я признават за лична певица сред връстничките си. От началото на 40-те години на миналия век са първите й изяви на сцена в програма на гостуващи артисти от „Театър за селото”. На 18 години прави записи в радио Стара Загора, а от 1953 година става една от певиците в хора на ансамбъл „Филип Кутев” – София. С него обикаля световните сцени 32 години, а с камерни формации изнася концерти в страната и представя богатия си странджански репертоар от около 250 песни.
Любими са й бавните песни, които са по-тъжни от тези в другите краища на страната, защото носят жалбата на бежанци и угнетени. Такива са „Турчин робини караше”, „Станко, бяла българко”, „Сбирай, Калинко рубата”…Сред най-популярните песни в репертоара на Комня Стоянова са хайдушките – „Цялата смъртна дружина”, ”Помолили се българе”, „Заплакала е гората”. Незабравими за слушателите остават с красивите си слова и мелодии песни като „Провикнала се Неранза”, „Булко Еленко”, „А бре, Вълко”…
Фолклористите Елена Огнянова и Мария Кутева, колегите Магда Пушкарова, Вълкана Стоянова, Костадин Варимезов и др. неведнъж са изказвали почит към певческото изкуство на Комня Стоянова. Гласът й е характеризиран като звънлив, гальовен, мек и красив, с особен колорит, а пеенето й топло, задушевно, с дълбоко чувство и съпреживяване. Гласът и песните на Комня Стоянова продължават да вълнуват и днес – по радиото, на възпоменателни концерти, на събора „Фолклорен венец Божура” в град Средец. Преди години Георги Драганов й подари паметник в слово – книгата с песни, спомени и снимки „Комня Стоянова: живот и странджанска песен”.
Publisher............: Балкантон
Album................: (BHA 12740)
Genre................: Folklore
Source...............: Vinyl
Year.................: 1992
Ripper...............: Super Mp3 Recorder Professional
Codec................: FhG
Version..............: MPEG 1 Layer III
Quality..............: CBR 256, (avg. bitrate: 256kbps)
Channels.............: Stereo / 44100 hz
Tags.................: ID3 v1.1, ID3 v2.3
Included.............: M3U
Covers...............: Front, Back
Playing Time.........: 00:40:32
Total Size...........: 74.26 MB
Комня Стоянова /1930-1991/ се ражда в село Драчево, Грудовско. В дома й всички пеят, пее и тя и учи песните у дома от майка си и сестрите си. Пее на жътва, на седенки, на хорото и я признават за лична певица сред връстничките си. От началото на 40-те години на миналия век са първите й изяви на сцена в програма на гостуващи артисти от „Театър за селото”. На 18 години прави записи в радио Стара Загора, а от 1953 година става една от певиците в хора на ансамбъл „Филип Кутев” – София. С него обикаля световните сцени 32 години, а с камерни формации изнася концерти в страната и представя богатия си странджански репертоар от около 250 песни.
Любими са й бавните песни, които са по-тъжни от тези в другите краища на страната, защото носят жалбата на бежанци и угнетени. Такива са „Турчин робини караше”, „Станко, бяла българко”, „Сбирай, Калинко рубата”…Сред най-популярните песни в репертоара на Комня Стоянова са хайдушките – „Цялата смъртна дружина”, ”Помолили се българе”, „Заплакала е гората”. Незабравими за слушателите остават с красивите си слова и мелодии песни като „Провикнала се Неранза”, „Булко Еленко”, „А бре, Вълко”…
Фолклористите Елена Огнянова и Мария Кутева, колегите Магда Пушкарова, Вълкана Стоянова, Костадин Варимезов и др. неведнъж са изказвали почит към певческото изкуство на Комня Стоянова. Гласът й е характеризиран като звънлив, гальовен, мек и красив, с особен колорит, а пеенето й топло, задушевно, с дълбоко чувство и съпреживяване. Гласът и песните на Комня Стоянова продължават да вълнуват и днес – по радиото, на възпоменателни концерти, на събора „Фолклорен венец Божура” в град Средец. Преди години Георги Драганов й подари паметник в слово – книгата с песни, спомени и снимки „Комня Стоянова: живот и странджанска песен”.