Колосалната фигура във филма е бруталният и безчувастен затворник Мани (супер-ултра-мулти-мега-хипер-турбо-джъмбо-добро изпълнение на Джон Войт). Той е един от най-запомнящите се образи, които някога ще видите на кино. Напълно прецакан от съдбата човек, със значителна физическа сила и стоманена воля, пред когото изпечени рецидивисти дрискат в гащите. Мани е истински магнит за неприятности, което му е спечелило един сериозен проблем и един дивидент. Проблемът е, че началникът на затвора Франк (Кайл Хефнър), в пристъп на желание за себедоказване, счита Мани за свой пръв враг и всячески се опитва да го пречупи, резервирайки му постоянно място в карцера. Затова пък затворниците го боготворят. Нулевият му късмет го е превърнал в хищник, за когото светът е опасна и неприятна джунгла. В главата му има необмислен план за бягство, а в сърцето му - самородна злоба. Мани няма намерение да помага на никого, но и през ум не му минава да търси помощ. Той е озверял и студен, точно като влака, на който ще се качи. И също като него - няма да се спре пред нищо.
Контрастът между уморения от битки Мани и другият силен образ - на младото, глупаво боксьорче Бък (Ерик Робъртс), изпъква все по-силно в хода на филма. Двамата успяват да избягат от пандиза, но не и от лошия си късмет. Те решават да се скрият на неуправляем влак, който тъкмо поема последния си курс през студената пустош на Аляска. Хрътките се впускат в преследване, което ще доведе до решителен сблъсък на финала. Звярът ще ревне, но дали ще се събуди човека? Драматичното пътуване изважда най-хубавото и най-лошото у героите наяве, а чистата и необуздана злоба на Мани в крайна сметка става ключ за изхода от желязната гробница.
За хубаво или за лошо, във "Влакът-беглец" всичко е много сурово, но не и свежо. Сурови герои, сурови условия, суров филм. Дори Ребека де Морни са я изстискали от сексапил и са я превърнали в някаква подивяла от безпокойство женица, с трескав поглед и крайна решителност. Има някакъв фризер, в който са поставени героите, в очакване на дълбокото замразяване. Внушението е силно, ролите са изиграни със страст, а музиката допълва идеално стерилната картинка.
Приятно гледане.
Контрастът между уморения от битки Мани и другият силен образ - на младото, глупаво боксьорче Бък (Ерик Робъртс), изпъква все по-силно в хода на филма. Двамата успяват да избягат от пандиза, но не и от лошия си късмет. Те решават да се скрият на неуправляем влак, който тъкмо поема последния си курс през студената пустош на Аляска. Хрътките се впускат в преследване, което ще доведе до решителен сблъсък на финала. Звярът ще ревне, но дали ще се събуди човека? Драматичното пътуване изважда най-хубавото и най-лошото у героите наяве, а чистата и необуздана злоба на Мани в крайна сметка става ключ за изхода от желязната гробница.
За хубаво или за лошо, във "Влакът-беглец" всичко е много сурово, но не и свежо. Сурови герои, сурови условия, суров филм. Дори Ребека де Морни са я изстискали от сексапил и са я превърнали в някаква подивяла от безпокойство женица, с трескав поглед и крайна решителност. Има някакъв фризер, в който са поставени героите, в очакване на дълбокото замразяване. Внушението е силно, ролите са изиграни със страст, а музиката допълва идеално стерилната картинка.
Приятно гледане.