Един сам човек, с една китара, се изправи срещу света, срещу живота, срещу злото. Разбира се, не оцеля. Но поне опита, в този безумен полет над кукувичето гнездо.
И може би е по-добре, ако огромната популярност е отстъпила на едно по-истинско, макар и по-ограничено признание. Защото всички го слушаха, но колко наистина го чуха? Колко се опитаха не само да вземат от неговото изкуство, но и да дадат, да се променят, да бъдат по-честни, по-добри?
Изкуството не може да промени материалния свят - но може да промени нас. Или поне да ни загатне какви бихме могли да бъдем...
25 години без Висоцки. Четвърт век с неговите непокорни коне, завръщащи се кораби и простреляни вълци.
Разбира се, по-лесно е да забравиш, още по-лесно е изобщо да не знаеш. Но песните на Висоцки ще са все там, на върха.
Те напомнят, че изкуството е не само върховно удоволствие, но и върховно усилие, изпитание. Дори страдание. То е смелост пред бездната на истината. За да имаш право да кажеш: "Жжет нас память и мучает совесть / У того, у кого она есть".
На негово име бе наречен астероид. Песните му ги вземаха в космоса руските космонавти като талисман. Песните му се слушат в Сингапур и Канада и това преди спътниковата телевизия и преди Интернет...
Вселената Висоцки, както обичат да се изразяват французите. Беше златното време на поетите с китара. Той изрази своето поколение и своето време така, както Джон Ленън в Англия и Боб Дилън в Щатите.
Театърът бе неговият дом и стартова площадка. Срещата му с Юрий Любимов направи от Театъра на "Таганка" обетованата земя на руската сцена. Ролите му в "Хамлет", "Животът на Галилей", "Живите и загиналите", "Десет дни, които разтърсиха света" и други спектакли ще се помнят от всички, които са имали щастието да ги видят.
Но над всичко бяха песните му - стихове, които той изпълняваше -често даже казва: "ще ви покажа една песен" под акомпанимент на китара. Прости, правдиви и същевременно непринудено, изумително поетични, неговите песни пробиваха всякакви бариери. Може би тъкмо защото са писани преди всичко за тесен кръг близки приятели (и то какви приятели - Шукшин, Тарковски, Шемякин...), "нe за славу, нe за плату", и са белязани с изключително рядкото съчетание от искреност, дарба и характер.
Закачливи, лирични, иронични, с годините в тях се натрупваше майсторство и дълбочина, просмукваше се болка, рязкост, дори отчаяние. Една енциклопедична комедия, едновременно божествена и човешка, от характери, случки, афоризми и реалии.
Животът му бе кратък, бурен и богат. Бракът му с френската актриса Марина Влади бе сам един роман, достоен за екран. Погребението му съвпадна с олимпийските игри в Москва и демонстрира разминаването между власти и народ по впечатляващ начин.
Последва спирането на посветения на него спектакъл на "Таганка". После дойде перестройката и му бяха отдадени всички възможни почести, издадоха се не само стиховете му, но и започна безспирният поток от статии и книги за него - спомени, студии, биографии, речник на езика му...
После се срина Съветският съюз и някои обявиха, че с това е погребан и Висоцки. Сега става ясно, колко високо над социалните идеологеми беше той.
Поезията му ще остане - в онази велика руска традиция от Пушкин до Маяковски и Есенин. Както ще останат Вознесенски и Окуджава.
Междувременно го издаваха във Франция, превеждаха го на полски и на норвежки, в Лондон поставяха пиеса по песните му, в Канада го записваха на френски, в Израел на иврит, в САЩ на английски...
Дискът съдържа всички албуми на Висоцки, неговата биография, ролите му в киното и текстовете на неговите песни.
Тази година в Русия излиза първият пълнометражен биографичен филм за Владимир Висоцки, а голямата мистерия е кой играе гениалния бард, който на кратките кадри в трейлъра изглежда така, сякаш действително е възкръснал.
На 29 януари поетът, музикантът и актьорът щеше да навърши 73 години.
Преди предстоящата дългоочаквана и грандиозна премиера на "Высоцкий. Спасибо, что живой!" кипи тежък труд по създаването на филма, който вече е определян от критиците като бъдещ касов хит.
Сюжетът е завъртян около един от най-драматичните епизоди в живота на твореца - неговия гастрол в Ташкент през 1979 г., когато му прилошава и преживява клинична смърт.
Режисьор на лентата е Пьотр Буслов, известен на широката публика с филмите "Баварец" и "Баварец 2" (Бумер).
За него Владимир Висоцки е "личност с невероятни мащаби..чиито песни могат да се слушат до безкрайност"
В лентата ще участват и цяла плеяда известни руски актьори - Андрей Панин, Иван Ургант, Сергей Шакуров, Максим Леонидов, Владимир Илин и др.
За заснемането на филма се използва стара кинотехника, за да се постигне - по думите на режисьора - "ефекта на доброто старо съветско кино".
И може би е по-добре, ако огромната популярност е отстъпила на едно по-истинско, макар и по-ограничено признание. Защото всички го слушаха, но колко наистина го чуха? Колко се опитаха не само да вземат от неговото изкуство, но и да дадат, да се променят, да бъдат по-честни, по-добри?
Изкуството не може да промени материалния свят - но може да промени нас. Или поне да ни загатне какви бихме могли да бъдем...
25 години без Висоцки. Четвърт век с неговите непокорни коне, завръщащи се кораби и простреляни вълци.
Разбира се, по-лесно е да забравиш, още по-лесно е изобщо да не знаеш. Но песните на Висоцки ще са все там, на върха.
Те напомнят, че изкуството е не само върховно удоволствие, но и върховно усилие, изпитание. Дори страдание. То е смелост пред бездната на истината. За да имаш право да кажеш: "Жжет нас память и мучает совесть / У того, у кого она есть".
На негово име бе наречен астероид. Песните му ги вземаха в космоса руските космонавти като талисман. Песните му се слушат в Сингапур и Канада и това преди спътниковата телевизия и преди Интернет...
Вселената Висоцки, както обичат да се изразяват французите. Беше златното време на поетите с китара. Той изрази своето поколение и своето време така, както Джон Ленън в Англия и Боб Дилън в Щатите.
Театърът бе неговият дом и стартова площадка. Срещата му с Юрий Любимов направи от Театъра на "Таганка" обетованата земя на руската сцена. Ролите му в "Хамлет", "Животът на Галилей", "Живите и загиналите", "Десет дни, които разтърсиха света" и други спектакли ще се помнят от всички, които са имали щастието да ги видят.
Но над всичко бяха песните му - стихове, които той изпълняваше -често даже казва: "ще ви покажа една песен" под акомпанимент на китара. Прости, правдиви и същевременно непринудено, изумително поетични, неговите песни пробиваха всякакви бариери. Може би тъкмо защото са писани преди всичко за тесен кръг близки приятели (и то какви приятели - Шукшин, Тарковски, Шемякин...), "нe за славу, нe за плату", и са белязани с изключително рядкото съчетание от искреност, дарба и характер.
Закачливи, лирични, иронични, с годините в тях се натрупваше майсторство и дълбочина, просмукваше се болка, рязкост, дори отчаяние. Една енциклопедична комедия, едновременно божествена и човешка, от характери, случки, афоризми и реалии.
Животът му бе кратък, бурен и богат. Бракът му с френската актриса Марина Влади бе сам един роман, достоен за екран. Погребението му съвпадна с олимпийските игри в Москва и демонстрира разминаването между власти и народ по впечатляващ начин.
Последва спирането на посветения на него спектакъл на "Таганка". После дойде перестройката и му бяха отдадени всички възможни почести, издадоха се не само стиховете му, но и започна безспирният поток от статии и книги за него - спомени, студии, биографии, речник на езика му...
После се срина Съветският съюз и някои обявиха, че с това е погребан и Висоцки. Сега става ясно, колко високо над социалните идеологеми беше той.
Поезията му ще остане - в онази велика руска традиция от Пушкин до Маяковски и Есенин. Както ще останат Вознесенски и Окуджава.
Междувременно го издаваха във Франция, превеждаха го на полски и на норвежки, в Лондон поставяха пиеса по песните му, в Канада го записваха на френски, в Израел на иврит, в САЩ на английски...
Дискът съдържа всички албуми на Висоцки, неговата биография, ролите му в киното и текстовете на неговите песни.
Тази година в Русия излиза първият пълнометражен биографичен филм за Владимир Висоцки, а голямата мистерия е кой играе гениалния бард, който на кратките кадри в трейлъра изглежда така, сякаш действително е възкръснал.
На 29 януари поетът, музикантът и актьорът щеше да навърши 73 години.
Преди предстоящата дългоочаквана и грандиозна премиера на "Высоцкий. Спасибо, что живой!" кипи тежък труд по създаването на филма, който вече е определян от критиците като бъдещ касов хит.
Сюжетът е завъртян около един от най-драматичните епизоди в живота на твореца - неговия гастрол в Ташкент през 1979 г., когато му прилошава и преживява клинична смърт.
Режисьор на лентата е Пьотр Буслов, известен на широката публика с филмите "Баварец" и "Баварец 2" (Бумер).
За него Владимир Висоцки е "личност с невероятни мащаби..чиито песни могат да се слушат до безкрайност"
В лентата ще участват и цяла плеяда известни руски актьори - Андрей Панин, Иван Ургант, Сергей Шакуров, Максим Леонидов, Владимир Илин и др.
За заснемането на филма се използва стара кинотехника, за да се постигне - по думите на режисьора - "ефекта на доброто старо съветско кино".