МОЛЯ,СИЙДВАЙТЕ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-ДЪЛГО!
ОТ ВАС ЗАВИСИ ТОЗИ ТОРЕНТ ДА ДОСТИГНЕ ДО КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ПОТРЕБИТЕЛИ!
25 април 1986 г. е денят, в който избухна атомната централна в Чернобил. Над 600 000 души от целия Съветски съюз – миньори, химически войски, момчета от запаса и работници от централата, са изпратени да ликвидират последствията от взривилия се ядрен блок.
Това е първата катастрофа с атомна станция от такъв мащаб. Въпреки показваната многократно мощ от страна на бившия СССР в този момент, никой не е знаел какво трябва да направи и какво следва. Радиоактивните отлагания от урана и графита в реактора ще са 100 пъти по мощни от атомните бомби над Хирошима и Нагасаки…
Хиляди миньори поглъщат силно радиационен прах. Много от тях се разболяват от лъчева болест. След аварията все още никой не знае за случилото се в АЕЦ-а. А в това време реакторът продължавала да изпуска силно отровен дим, който се издига в атмосферата.
Анатолий, Владимир и Виктор са колеги в украинската студия за документално кино. Те са първите, които успяват да запечатат на лента ужаса от ядрената катастрофа. В началото на май се сформира първата група от десет души, пряко свързани с кино хрониката, които трябвало да заснемат всичко случващо се в зоната. От тях петима умират малко по-късно. Режисьорът на групата Владимир Шевченко е един от тях…
Пострадалите от радиацията в следващите години и до днес са над 3 милиона само в Украйна. От тях 500 000 са деца, а 250 000 са ликвадорите. Колко обаче е точният брой на заразените и загиналите никой не знае, защото всеки ден се появяват нови случаи.
Година след аварията онкологичните заболявания са се увеличили 100 пъти. Все още милиони хора живеят в опасни зони, които, дори и да се проверяват, се случва изключително рядко, а там радиационният фон е в пъти по-висок дори от този в забранената зона около атомната централа…